Аз (Цветелина) ще разкажа моята версия с уговорката Жани да напише и нейната.
Годината беше 1996, мястото с. Георги Дамяново, обл. Монтана, двора на училището. Носех си за закуска 2 филии с някакъв колбас. Не помня точно как, но видях, че Жани има 2 филии с домашно сладко и масло и й предложих да си разменим по една.  Аз бях 3-ти клас, тя 4-ти. До скоро не осъзнавах, че именно това прекрасно дете тогава беше първата ми истинска любов.  И то от пръв поглед. Станахме като дупе и гащи. Всяка раздяла, дори за няколко часа, беше мъчителна. А ужасът настъпки, когато със семейството ми се върнахме да живеем в София през 1998. Пътувахме, за да се виждаме, при всеки възможен момент, а те не бяха много предвид факта, че бяхме на по 11-12 години. Пишехме си писма буквално всекидневно и ги изпращахме на всеки 3-4 дни.
Това продължи няколко години, докато не поехме по много различи пътища. 
Преди няколко години, когато започнахме да водим сравнително идентичен начин на живот, отново започнахме да имаме и много общи теми на разговор. И така, лека-полека заедно тръгнахме по пътя на езотериката. В последствие аз започнах да се занимавам с Рейки и "зарибих" и Жани. Тя пък стана и консултант по детски сън.
Изключително благодарна съм, че имам такъв човек  до себе си. Човек, който ме подкрепя. Човек, който е готов да ми сподели гледната си точка, колкото и различна да е от моята. Човек, който вярва е мен повече от мен самата.
Истината е, че без Жани нямаше да стигна толкова бързо до тук.

Здравейте и от мен - Жана.

Моите спомени не са много по - различни от написаното от Цветето.

Бяхме постоянно заедно.Когато се налагаше да се разделим дори за един ден, се изпращахме по 1 -2 часа и беше доста трудно.А истинското изпитание дойде, когато разбрахме, че Цветето и семеиството ѝ се местят в София.

Продължихме да си комуникираме чрез писма, ходехме си на гости при всеки удобен случай.Чувахме се по телефона,но това се случваше изключително рядко и за кратко (тогава нямахме мобилни телефони).

Няколко години след това пътищата ни се  разделиха, за да се събетат отново, за което съм толкова БЛАГОДАРНА.